Kolevi.NET
|
Напоследък е много модерно хората да публикуват
дневниците си в интернет. Та и аз реших да съм
в крак с модата :-) И да си призная, осъзнавам,
че не всеки има дар слово и не се получава така
както би ми се искало да бъде, но въпреки това
си е забавно. Понякога е и много удобно.
И все пак главната причина да си направя блог
беше предизвикателството да го направя сам.
Сайта е писан изключително и само на ръка с обикновен текстови
редактор. Изключвам софтуера който ползвах за изготвянето на графичната част. |
| 4/10/2008 |
| Публикувано от: Мартин в 01:35:40 часа |
Не остава много време до раждането на втория ми син. Седя посред нощите в момента и си спомням дните след раждането на Никола. Спомням си първите емоции, които ме обзеха след като го видях за първи път. Не знам как е при другите татковци, но моите най-силни впечатления са от момента в който чух Никола за първи път. Казах си: -Ето, това е моя син. Звучеше ми толкова познато. Сякаш го бях слушал с години. Почувствах се много горд. Тогава за първи път усетих какво е да си татко. Скоро попаднах на някакво предаване в което обясняваха, как момчетата се учат да бъдат бащи още в най-ранна възраст, подсъзнателно, учейки се на това от самите тях. Може и така де е не оспорвам това. Но аз мисля, че ако един татко не усети онази нота в гласчето на малкия бебо, която отключва един нов свят от емоции и чувства то колкото опит и знания да има все няма да е достатъчно. Хубаво е ди си татко. Много често Никола ме кара да се чувствам така, както съм се чувствал, когато бях малък и безгрижен … |
| коментари [0] | горе |
| 9/10/2008 Роди се Иван! |
| Публикувано от: Мартин в 21:05:27 часа |
Аз съм най-щастливия татко! Роди ми се второ дете момченце. С мама Ели решихме да му дадем името: Иван. Нека да ни е жив и здрав! |
| коментари [0] | горе |
| 13/10/2008 Стари снимки | |
| Публикувано от: Мартин в 14:21:27 часа | |
Утре ще е изписването на Ели и Иван. Довечера реших да отида до Добрич и да взема Никола. Ще се приберем във Варна и ще наблегнем на тоалета, че утре си е празник за нас. Ще посрещаме новия член на семейството все пак.
Случайно, докато ръчках служебния компютър попаднах на едни снимки на Никола, за които бях забравил. Особенно ми харесва една от тях, за която ще пусна линк по долу. По снимката се сещам, че е правена в службата на Ели. Тогава, Никола тъкмо прохождаше и да е бил на 1 годинка. Ето и снимката за която говоря . Как се е ококорил само ...  |
|
| коментари [0] | горе |
| 16/10/2008 | ||
| Публикувано от: Мартин в 12:58:23 часа | ||
Днес, мисля да направим една разходка с Ели и Иван в морската градина. Времето е прекрасно и не ми се иска да пропускаме възможността. А ето и две снимки специално за бабите:
|
||
| коментари [0] | горе |
| 17/10/2008 Изписването на Иван |
| Публикувано от: Мартин в 23:21:00 часа |
При изписването на Иван от АГ Болницата във Варна ми направи впечатление, че управата е заградила част от партерния етаж и въпросното помещението се ползва за традиционното изпращане на майките с новородените бебета. Стените са в бяло и е сравнително чисто в контраст с останалата част от етажа. На един от прозорците прочетох някакъв документ в който се твърдеше, че нямаме право да правим снимки, т.к. тази услуга се извършвала от някаква упълномощена фирма и снимането от други лица става само с разрешение от общината. До тук добре. Естествено може ли човек на такъв важен момент да не направи някоя друга снимка за спомен. Дадох фотоапарата на баща ми и набързо го инструктирах как се снима. В момента в който татко започна да прави снимки до него застана един господин с професионален апарат и започна да щрака и да нарежда как да застанем. Знам, че ние едва ли ще успеем да направим професионални снимки с любителски фотоапарат и оставих фотографа да си върши работата. След като приключихме със снимките към фотографа се присъедини една дама и без да го увърта веднага започна да пише заявка и любезно ми съобщи, че имаме да плащаме 7 кадъра по 3 лв. всеки. Аз най-много държах да получа снимките в цифров вид, т.к. след това мога да правя с тях каквото си искам и да ги печатам колкото си искам. Останах изумен, когато разбрах, че за да ги получим в цифров вид е нужно да направим поръчка от минимум 3 копия на кадър, като така сметката нарастваше до безумните 60 лв. Не проумявайки абсурдно високата цена запитах дамата как е възможно това? -Във всяко фотостудио една снимка, макар и студийна рядко надвишава 2 лв. и то формата и е значително по-голям. Оправдаха се с наеми и разни подобни. Върха на сладоледа бе, когато взех снимките и видях, че баща ми с обикновен любителски апарат беше успял да направи по хубави снимки от тези на фотографа. И за капак вместо диск със снимки получих празен диск, който в метро е под 40 ст. Всичко в нашата „модерна” България, където всеки се бие в гърдите, че е най е така. Всичко се върши колкото да се отбие номера. Като се почне от политиците и се мине през правосъдие, здравеопазване, полиция, образование и всичките му там институции. Тъжно, но неоспорим факт. |
| коментари [0] | горе |
| 24/10/2008 Болници, преди и сега ... | ||||
| Публикувано от: Мартин в 22:16:50 часа | ||||
Днес отново бях изумен. Рядко, но все пак ми се е налагало да вися в болница. Най-много спомени от подобни посещения имам от малък. Тогава имах язва и дори веднъж ми се наложи да вляза за 2 седмици за да ми правят някакви изследвания. Спомените за атмосферата, която цареше в болниците по онова време от това преживяване бяха горе-долу такива: спомням си, че имаше много студенти, цареше голям ред, беше чисто, докторите вдъхваха доверие, респект и всички от персонала много ги уважаваха. Базата, макар стара си личеше, че се поддържа. Усещах по някакъв начин, че хората влагат и малко любов и старание в работата си. Какви чувства ме обзеха вчера? Вчера, Елена и Иван ги приеха в болницата заради покачване нивото на билирубин в кръвта на Иван. Приеха ги на 5 етаж в болница "Света Марина", където имаше отделение за бебетата. Какво ме изуми? Оказа се, че в една стая има по 3 бебета. В стаята, легло за придружителите имаше едно единствено, т.е. двама от придружителите нямаше къде да спят и единственото решение бе придружителите да се редуват на смени.
|
||||
| коментари [0] | горе |
| 26/10/2008 Судоку |
| Публикувано от: Мартин в 16:36:14 часа |
Вчера късно вечерта реших да добавя още една секция към сайта. Играта Судоку. Жена ми от малка много обича да решава задачи. Математиката е нещо като хоби за нея и много я обича за разлика от мен Потърсих в Google и за нула време намерих генератор на Судоку с над 200 000 шаблона. Днес окончателно успях да го интегрирам в сайта, така че да не му се разваля фасона. Който харесва Судоку да заповяда: тук |
| коментари [0] | горе |
| 28/10/2008 Варна била чиста! Чиста ама друг път ... | |
| Публикувано от: Мартин в 09:20:43 часа | |
Скоро гледах някакъв репортаж по телевизията, в който ни убеждаваха колко е зелена и чиста Варна. Много ми се иска да е така, но ето какво ми се налага да гледам и вдишвам през терасата всяка сутрин:
Аз отдавам мръсотията най-вече на старите коли. Достатъчно е човек да види с какви трошки ни возят в градския транспорт и какви облаци дим изпускат повечето товарни автомобили в градската пътна мрежа. Ако Варна е чиста, наистина не мога да си представя какво е в София?. Културата на хората няма да коментирам. Там е пълна трагедия и по зле от въздуха. Грозна картинка е да гледаш как от някаква лъскава кола за стотици хиляди левове се подава ръка и се пуска фас на пътя. Чудя се как човек с такава култура успява да си купи таква кола?, но това е друга тема ... |
|
| коментари [0] | горе |
| 30/10/2008 Проблеми с Bluetooth и ActiveSync |
| Публикувано от: Мартин в 18:56:59 часа |
Днес още от сутринта деня ми тръгна на криво. Обади се жена ми от болницата и започна да нарежда какво й трябва и какви консумативи са нужни за купуване, т.к. явно в болницата не ги осигуряват (абукат, пликове за урокултура и други ... ). Списъка си беше бая дълъг реших набързо да нахвърля бележките в Outlook и по-късно да синхронизирам PDA-то с Notebook-а. По-късно обаче, при опит да си синхронизирам телефона с Notebook-а през Bloetooth нещо заяде. Опитах се да сдвоя наново телефона с Notebook-а, но в услугите които ми предлагаше Notebook-а липсваше ActiveSync. На нейно място се мъдреше Serial Port. Какво ли не правих. Деинсталирах ActiveSync и инсталирах наново. Сдовявах PDA-то с компютъра и обратно. Махах и слагах серийни портове в конфигурацията на Bluetooth в Notebook-a. Нищо не помогна. В интернет все попадах на коментари на тази тема, че хард-ресет на телефона помагал и това ме караше да си мисля, че проблема определено е в PDA-то. В късния следобед най-после намерих решение (т.е. след дъжд качулка). Проблема се оказа найстина в телефона. Трябваше да махна настройките в инсталирания ActivSync на телефона за синхронизация с десктоп компютъра ми. Т.е. изчистих всички настройки за синхронизация в телефона и ги направих наново след сдвояване през Bluetooth. |
| коментари [0] | горе |
