Kolevi.NET
| 4/10/2008 |
| Публикувано от: Мартин в 01:35:40 часа |
Не остава много време до раждането на втория ми син. Седя посред нощите в момента и си спомням дните след раждането на Никола. Спомням си първите емоции, които ме обзеха след като го видях за първи път. Не знам как е при другите татковци, но моите най-силни впечатления са от момента в който чух Никола за първи път. Казах си: -Ето, това е моя син. Звучеше ми толкова познато. Сякаш го бях слушал с години. Почувствах се много горд. Тогава за първи път усетих какво е да си татко. Скоро попаднах на някакво предаване в което обясняваха, как момчетата се учат да бъдат бащи още в най-ранна възраст, подсъзнателно, учейки се на това от самите тях. Може и така де е не оспорвам това. Но аз мисля, че ако един татко не усети онази нота в гласчето на малкия бебо, която отключва един нов свят от емоции и чувства то колкото опит и знания да има все няма да е достатъчно. Хубаво е ди си татко. Много често Никола ме кара да се чувствам така, както съм се чувствал, когато бях малък и безгрижен … |
