Kolevi.NET
|
Напоследък е много модерно хората да публикуват
дневниците си в интернет. Та и аз реших да съм
в крак с модата :-) И да си призная, осъзнавам,
че не всеки има дар слово и не се получава така
както би ми се искало да бъде, но въпреки това
си е забавно. Понякога е и много удобно.
И все пак главната причина да си направя блог
беше предизвикателството да го направя сам.
Сайта е писан изключително и само на ръка с обикновен текстови
редактор. Изключвам софтуера който ползвах за изготвянето на графичната част. |
| 21/9/2008 Нов дизайн! |
| Публикувано от: Мартин в 23:37:55 часа |
Тия дни имах много свободно време и реших да направя промени по дизaйна на страницата. Още от самото й създаване ми се стори, че прекалих и вместо да направя семпла страница се получи кичозна такава. Винаги съм харесвал зеления и оранжевия цвят и реших да не правя коренни промени по цветовата гама. Някой може да ме упрекне, че това отровно зелено не е най-добрия избор, но лично на мен много ми допада  . За любопитните, които си задават въпроса -Как е изглеждала страницата преди? - ето линк към старата версия на сайта кликни тук |
| коментари [0] | горе |
| 29/9/2008 Как отказах цигарите ... |
| Публикувано от: Мартин в 22:43:35 часа |
Днес прочетох една статия в News.bg, че министерството на здравеопазването са организирали някакъв семинар на тема ограничаването на тютюнопушенето и въвеждане на пълна забрана за тютюнопушене на обществени и работни места. Като знам какъв ни е манталитета и здравната култура, не е нужно да се замислям много за да се досетя, какъв ще е ефекта от подобни опити да се пречупи съзнанието на хората. Искрено се надявам да има някакъв ефект от подобни мероприятия. Аз все пак не се сдържах и реших да драсна някой ред в опит да опиша моята история около отказването на цигарите преди 5-6 години. Спомням си, като много малък в кината преди да пуснат филма се пускаха разни прожекции на такава тематика, в които човек можеше да види доста стряскащи кадри. Да съм бил на 12 години.Тогава с приятеля ми се зарекохме, никога да не палим цигара. И въпреки тези клетви, няколко години по-късно с ясното съзнание за вредата от тютюнопушенето ние пропушихме и двамата. Няма да се задълбочавам в това защо пропуших. Причините са много, но винаги съм бил наясно, че да се откажа от тютюнопушенето не е чак толкова трудно. Ето как се случиха нещата при мен: Отначало при мисълта, че трябва да откажа цигарите винаги ме обземаше паника. И една от първите стъпки като се замисля сега е именно тази. Започнах все по-често да си мисля за това, как един ден ще спра да пуша, но за да не изпадам в паника все си мислех, че ще ги спра за определен период от време. От начало си поставих целта да ги спра за 6 месеца. Така де 6 месеца не е чак толкова много време. И това ми действаше много успокоително. Знаех, че не ги спирам за винаги и се чувствах някак си по комфортно. Втората стъпка бе самото отказване. Между първата и втората стъпка обаче мина доста време. Може би 3 месеца. Все си търсих някакъв повод за да ги спра. Очаквах, че повода ще е нещо като: да ми стане лошо или да ми на къртят толкова много, че да ми се отще поне 1 ден да не паля цигара. Имал съм такива моменти преди. Но повода при мен се оказа съвсем друг. Един ден влязох в конфликт с жена ми (тогава все още приятелка) за това, че прекалено много пуша и вследствие на това доста пари от бюджета ни отиваха за цигари. Ядосах се много и реших, че това е момента в който трябва да спра с тях. Признавам, отначало през първите 7 дена чувствах доста дискомфорт. По-късно, осъзнах причината за дискомфорта. Според мен, той бе причина не от глад за никотин, а по-скоро редовното ми пушене на цигари се бе превърнало в нещо като тик. Ще направя пример с футболистите. Не съм виждал футболист по телевизията, който да не плюе на игрището. Същата работа беше и при мен. Просто трябваше от време на време да запалвам цигара. Особено, когато бях нервен. Едва след като запаля се чувствах по в ‘кожата’ си. И така. След първите 3 месеца реших, че 6 месеца са прекалено малък период за да се бия в гърдите, че съм отказал цигарите и ги увеличих на 1 година. Чак след една година въздържание си спомням, че на един весел купон си позволих да запаля цигара. И сега от време на време се случва да запаля, но е сравнително рядко. Един, два пъти в годината. Трябва да съм наистина в много добро настроение и на някакво парти за да си позволя да запаля. Все пак предпочитам да се въздържам. Вече имам деца и не искам да им давам лош пример  |
| коментари [0] | горе |
